Анри Пози (1879-1946) произлиза от старо семейство на фрески протестанте. Майка му е англичанка, пряка наследница на благородническия род Хампден, дал на Англия видни политически личности, включително Оливър Кромуел. Журналистът Пози служи близо трийсет години на френските и английските разузнавателни служби на Балканите и в Централна Европа, в това число отговаря цели десет години за Балканските тайни служби към "Льо Тан". По тази причина едва ли има по-достоверен източник за събитията, описани във "Войната се завръща". Тя е насочена против грубото потъпкване на правата на народите от победителите и от безкритичната подкрепа, която Франция и Великобритания оказват на малките империалисти от областта - Чехия и най-вече Сърбия. Неговата основна критика е насочена срещу експанзионистично настроения Белград, покровителстван от Западна Европа, който тъпче правата на хървати и българи в Македония и така създава предпоставки за избухване на нов европейски конфликт. Цялата книга е страстен, донякъде патетичен призив към морала като неотменна част от международните отношения.
Веднага след излизането й от печат, книгата е забранена в Гърция и Югославия. Във френския печат е посрещната с мълчание или потоп от хули. Въпреки това за няколко месеца във Франция са продадени към 30 хиляди екземпляра, а още 10 хиляди са разпространени по цял свят. Два месеца след публикуването на книгата Върховния съд в Сърбия осъжда Пози задочно на 20 години принудителен труд, а "Бялата ръка" - на смърт.
Сега книгата ни се струва донякъде наивна и "романтизирана", но това, което никой не може да отрече, е честната позиция на автора и искренното му съчувствие към съдбата на хвърлените под тежък гнет хървати и българи.
