В настоящата книга акцентът е поставен върху анализиране на образованието като среда, поддържаща пренасяните от семейството неравенства. Този процес става възможен посредством: официалната и „скритата“ учебна програма; учителя и специфичния профил на образователната институция. Фокус на труда представлява анализът на различни типове образователни институции в български условия ( в годините на прехода ) – „елитни“, „частни“, „ромски“ училища, визиращи конкретни точки на участие/изключване и полюсни светове, потвърждаващи основната теза за репродуциращата социалния ред същност на образованието. Книгата се базира на няколко авторски изследвания, проведени в периода 1996-2005 г., имащи за обект българското училище и неговите социални актьори.
