Тази книга наистина е изживяна, но и успява да запази (или създаде в себе си, за себе си) необходимата дистанция от изживяването, за да се превърне в забележима литература, различима поезия. Тази книга е малка по брой страници, но успява да оживее, стъпка по стъпка, огромния обем на пространството дефинирано между началното
гледам детето/
подрежда трохите по масата
виж цвете виж слънце
слага трохите в ръката си
ръката си в ръката ми
и финалното да слушам камбаната отвътре
кой излиза от кораба последен.
