Красивите години, Лора Шумкова, АРС-Благоевград, 2010

Красивите години

Автор: Лора Шумкова
Раздел: Българска съвременна проза
Издателство: АРС-Благоевград
Народност: българска
ISBN: 9789549857252
първо издание, 2010 год.
меки корици, 116 стр.
Цена: 16,00 лв

Прикачен файл:

Лора Шумкова е завършила българистика и семиотика в Нов български университет, където подготвя докторска дисертация на тема „Литературна антропология на града (1919-1939 г.)”. Секретар на Международната ранноесенна школа по семиотика (2001-2003) и на Текстологическата школа на НБУ (2003-2008). Редактор във в. “Литературен форум” (2000-2001), в сп. “Следва” (от 2003), основател и редактор на “Varium est” – приложение на в. “Литературен вестник” за университетска култура (2004-2005), редактор на рубриките “Текстология” (от 2005-2008) и “Нова хуманитаристика” (2005-2006) в сайта LiterNet, както и на юбилейните вестници “100 години Атанас Далчев” (2004), “Европа/ България” (2005), “Възхвала на Вен. Тин.” (2006), „1907” (2007). Носител на национални награди за есеистика, на наградата за литературна критика “Боян Пенев” (2001, 2004) и на годишната наградата “Най-добър студент” на Ректора на НБУ (2004).
Публикувала е статии и рецензии в академични сборници, във вестниците “Литературен вестник”, “Култура” и “Литературен форум” и в списанията „Следва”, „Алтера” и „Едно”. Интересите са в областта на литературната критика, литературната история, визуалните изследвания и градската култура.
Лауреат на конкурса на Издателство “Арс” за издаване на дебютна книга в раздел “Хуманитаристика” - 2009 година.

Вместо предговор
или как носталгиите се превръщат в надежди
Съществува неписано, но почти ненарушимо правило, че когато не са дисертации, литературоведските дебюти са сборници с първите критически или литературноисторически опити на автора, вече публикувани в периодични и/или академични издания. „Красивите години. Опити за литературна антропология на София” едновременно следва и заобикаля това правило.
Дебютната ми книга събира две изследвания, над които работих почти през цялата 2007 г.: „Дебелянов в София” и „София: 1907”. Тези два текста, заедно със статията „Маска”: модерната градска идентичност” (която концептуално принадлежи на друга книга и ще бъде публикувана в нея) бяха моят начин да чествам стогодишнината от 1907 година – годината на „Млади и стари”, „Сън за щастие” и „Безсъници”, годината на интелигентите, годината на жълтите павета. Вглеждането в начините, по които се вписват в 1907 година един литературен град (София), един поет (Дебелянов) и едно стихотворение (Яворовата „Маска”) ми даваха възможност да съчетая заниманията си с „литературна антропология на града” (каквото и да означава това) и участието в научните сесии, конференции и четения, отбелязващи 100-годишнината от 1907 година и 120-годишнината от рождението на Димчо Дебелянов.
След като „Дебелянов в София” и значителна част от „София: 1907” бяха публикувани в съответните академични сборници си дадох сметка, че двата текста са много тясно тематично, методологически, времево и пространствено свързани. Онова, което първоначално изглеждаше почти случайно занимание, в твърде хлабава връзка с основната работа по дисертацията ми (чиято хронологична рамка изключва и 1907 година, и Димчо Дебелянов), се оказа самостоен проект. По различен, но не несъвместим начин двете изследвания се опитват да отговорят на сходни въпроси. Кога и как София става модерен (европейски) град? Кои са моделите, които следва в развитието си? Кои са топосите, които софиянци възприемат като представителни за своя град? Как този ранен модерен град формира скелета на всички по-късни проекти и образи на София?
И все пак – защо тъкмо 1907? От гледна точка на мисленето и изграждането на София, 1910 например далеч надхвърля по важност 1907 година. Но 1907 притежава – с откриването на Народния театър и затварянето на Университета, с поставянето на жълтите павета и завършването на булевард „Цар Освободител”, с особеното си място в литературната памет на града – несравнима символна сила. Пък и годините на литература са само точки на сгъстяване на исторически периоди, които трудно могат да бъдат заключени в 365 или 366 дни. А ехото на една литературна година би могло да заглъхва в продължение на десетилетия. Точно такъв е случаят с 1907 година: годината, в която София придобива своя класически, „каноничен” вид, онзи вид, за който софийското въображение ще копнее и през 1928, и през 1956, и през 1999, та дори и през 2010 г. Достатъчно е да споменем дебатите за съдбата на къщата на Яблански и за новата сграда на Художествената академия – може би най-шумните сред толкова редките столични архитектурни и градоустройствени дебати, за да се убедим, че духът на 1907 година продължава да бъде актуален и днес. А като емблематична (поне в националната литературна памет) фигура от софийската бохема от началото на 20 век, Димчо Дебелянов е представителна персона за духа на софийската 1907 г. Включително затова, защото – става ясно от писмата и хумористичните му текстове – той никога не успява да се почувства в София съвсем у дома си (впрочем усещане, което споделят мнозина от днешните ни съграждани).
Така „Красивите години” предложи и един възможен отговор на въпроса как се прави литературна антропология на града, т.е. изследване на всичко онова, което наричаме „град” през призмата на литературния живот, разбиран като съвкупност от специфичен писателски бит, словесни и визуални художествени репрезентации, пътеписни, епистоларни, теоретични, мемоарни и исторически текстове за града.
Не на последно място, тази книга е мое лично пътуване към София – градът, в който упорито и самоотвержено настоявам да живея. Както знаем, човек може без угризения на съвестта да е влюбен едновременно в много градове и аз се възползвам пълноценно от това право. Но при всичките ми влюбености в по-големи, по-красиви, по-интересни градове, първото място в сърцето ми винаги ще заема София: с нейната леко провинциална осанка, с нейните противоречия, с нейните постоянни проблеми. А годините около 1907 са периодът, в който тя е най-красива, най-възторжена, най-тържествена. „Красивите години” е моят копнеж по една идеална София, каквато е възможна само във и чрез литературата…