В недалечното минало просия един красив пример, споменът за който е полезно да се извади от забрава. Той е свързан с подвига на архимандрит Сергии, предстоятел на Храм-паметник край гр. Шипка, Казанлъшко.
Отец Сергии, както топло всички го наричахме, е русин по произход. Прекарал почти целия си жизнен и монашески път в България, той има голям принос в утвърждаване на каноничното монашество у нас в едно сложно в идейно отношение време.
Духовното, в частност монашеското, единство между двата славянски народа, винаги е било плодоносно за двете страни. Дали сме много на руския народ, но и той ни е преподал немалко от своето. Отец Сергий стана продължител на една древна традиция.
Монашеството в новопокръстена България имало образеца на великата школа на Студитския манастир в Цариград. То процъфтяло през Средновековието, когато св. Григорий Синаит в пограничната област Парория край Ямбол основал отшелничество и утвърдил съзерцателната молитва....
