|
Нашата
препоръка |
|
За свободата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Свидетелства за прехода 2000 - 2009
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото. Есета
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Беломорска България 1941 – 1944
|
|
Автор: Стоян Райчевски/Stoyan Raichevsky
Раздел: България след Освобождението до 1944г., Антикварни книги, Македония. Македонско движение Издателство:
Български бестселър
Народност: българска ISBN: 9789544631345
първо издание, 2010 год. твърди корици,
354 стр.
Цена:
40,00 лв
Прикачен файл:
|
Подписаният на 10 август 1913 г. в Букурещ мирен договор след Междусъюзническата война изтласка България от Беломорската област на Македония, но й остави беломорския бряг между реките Места и Марица. По този бряг нямаше удобно пристанище, но чрез него страната запазваше достъп до свободните морски пътища. Конференцията в Сан Ремо през 1920 г. реши да даде Беломорска Тракия на Гърция. Скоро след това въпросът за Тракия се появи отново на Лозанската конференция през 1922 г. Тогава се обсъжда предложението на България да бъде дадено за пристанище едно малко пространство от 3 кв. км между Дедеагач и Макри, но без териториална връзка на това пристанище със страната. Българската делегация в Лозана не приема това предложение, излага аргументирано своите искания и напуска конференцията в знак на протест.
Тази книга представя съдбата и живота в Беломорската област, когато през лятото на 1941 г. тя е присъединена отново към България. Проследено е накратко и тежката съдба на българското население в Беломорието, неговото прогонване оттам и усилията за възвръщането му през 1941-1944 г.
В тази книга не се спирам на политическите и военните аспекти на създадената от май 1941 до септември 1944 г. в пределите на българската държава Ксантийска област. Тя е разказ за стопанското и културното строителство на българите в Беломорието през един неголям тригодишен период, за гигантските усилия и огромни средства, вложени тогава от българската държава в изграждане на комуникации, пътища, благоустрояване на градове и села и развитие на модерно селско стопанство и търговия, в строителството и разкриването на училища, създаването на читалища, културни институти, опазването на културно-историческото наследство, подкрепата за спорта, социалните и други дейности в една сложна международна обстановка, когато почти по целия свят бушува пожарът на Втората световна война.
Името Беломорска България бе предпочетено като заглавие на книгата, тъй като създадената през май 1941 г. и просъществувала до септември 1944 г.
|
|
|