Монографията Haeresis bulgarica в българското културно съзнание на ХІХ и ХХ век се вмества в руслото на проучванията на историята на идеите. Изследването разглежда проблематиката на формирането и функционирането на богомилството като място на колективната памет в модерната и постмодерна българска култура. От анализираните текстове изплува динамичният образ на българина – веднъж като човек на големия синтез, друг път в качеството му на скептик, който, макар и оспорващ легитимността на взаимно редуциращи се модели, не спира да търси трайни и неоспорими ценности.
Проф. дфн Гражина Шват-Гълъбова e историк на славянските литератури и култури.
Професионалният й път е свързан с Варшавския университет и с Института по славистика на Полската академия на науките, където от 2007 г. е директор. През 1994-1997 е зам.-директор на Полския институт в София. Научните й интереси обхващат широк диапазон от културната проблематика на Балканите: традицията на поликултурност, историята на идеите, процесите на формиране на националната идентичност на южните славяни и феномена цивилизационна промяна. Проучва българската национална митология и светогледите на южнославянските елити. Главен редактор на годишника на Института по славистика на ПАН “Slavia Meridionalis”. Ръководи международни изследователски проекти, осъществявани съвместно с Института по фолклор и Кирило-Методиевия център към БАН и Факултета по славянски филологии на Софийския университет; осъществява тясно сътрудничество с Института за литература към БАН. Автор на множество статии и монографии.. Редактор и съавтор в множество публикации.
За своята научна и организационна дейност е отличена с дипломи на Министерството на културата на България (1994, 1999) и с Почетна грамота на председателя на БАН за заслуги към българистиката (2004). През 2005 г. е удостоена със “Сребърен кръст” за заслуги към Полската република.
