Това е третият роман на световноизвестния италиански писател и културо-лог Умберто Еко ( роден 6 1932 г.). След „Името на розата" и „Махалото на Фуко" той отново показва, че е в блестяща творческа форма и притегкава рядката способност да прониква във всевъзможни географски, исторически и идейни пространства, да постига магическо съчетание на свещени текстове и старинни трактати, на философски прозрения и хумор.
Този път Еко е )избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Каравадзко, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал... Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и искрометни афоризми —какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към хилядолетието, което вече си отива, но преди да го изпратим, трябва да го разберем...
