Защо На изток от Рая? Защото там е краят на света! Това е една устойчива митологемна схема на мистичното пътуване Отвъд, предприемано от посветения в орфическите тайнства, за да постигне вечен и блажен живот посредством сакралното познание за безсмъртието... Намерението на предлаганата книга е да бъдат подирени конкретни литературни връзки между някои раннохристиянски творби с апокалиптичен характер и евентуалните техни орфически първоизточници, интерпретиращи „географията на Отвъдното” в една устойчива есхатологична традиция. Като специфични интеграли в тези взаимоотношения са въведени Житието на св. Макарий и традицията на свързания с него късноантичен Роман за Александър, както и някои късни реминисценции от това парадигматичното пътуване до края на света, чак до земния рай.
Анализът е насочен към диренето на евентуални перспективи за реконструкция на оскъдните и фрагментирани орфически представи посредством техните християнизирани митологични интерпретации. Подобна задача поражда от своя страна въпроси около механизмите на трансмисия и евентуалните посредници, чрез които са се осъществявали тези процеси на интерполиране и възприемане на нехристиянски, resp. орфически идеи и мотиви в раннохристиянските текстове.
Изложението е организирано в своеобразно ВЪВЕДЕНИЕ към проблематиката и три глави:
ГЛАВА ПЪРВА. НА ИЗТОК ОТ РАЯ: ЖИТИЕТО НА СВ. МАКАРИЙ
ГЛАВА ВТОРА. ИЗВОРЪТ НА ЖИВОТА: ЛЕГЕНДАТА ЗА АЛЕКСАНДЪР
§1. Арката на Александър и „Двата пътя”
§2. Изворът на живота
§3. QUR’ĀN 18:60-102
ГЛАВА ТРЕТА: ЖЕЛЕЗНИЯТ КОННИК
Наместо заключение, в края на изложението е предложен кратък ЕПИЛОГ, който е своеобразен ескиз на проблема за взаимоотношенията между античния орфизъм и християнството и съвременните тенденции в тяхното научно изследване.
