БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ -БОСИ И КРИЛАТИ
Самооценка на автора и няколко думи за книгата
През досегашния ми творчески път журналистиката винаги е вървяла ръка за ръка с белетристичното ми творчество. Първите ми публикации са разкази в ученическия и студентския печат, но по-активно започнах да печатам, след като завърших Софийския университет „Свети Климент Охридски". В края на 70-те години на XX век се посветих на журналистика в областта на културата, естетиката, нравите и обществените отношения - в Българското радио, националните вестници и списания.
След това бях редактор в сп. „Българо-съветска дружба" (по късно приело името „Здравей"). Освен с белетристика и публицистика, занимавах се с документално и телевизионно кино, бях асистент-режисьор и съсценарист на 7 документални филма заедно със Станко Михайлов. Успоредно с писателската работа, от 1990 година се заех с издателска дейност.
Творческата натура, като една от проявите на мислещия и емоционален човек, избира пътеките без пътни знаци, завличащите води без мостове, устремява се към далечните миражи, прекрачвайки близкия оазис. Това не значи, че пренебрегва постиженията на другите. Просто не я привличат очевидните истини, дълбае първо в собственото си съзнание, за да стигне до подмолите на общия кръговрат. Преминавайки през драматични търсения, намира подсказки и захваща да пълни своя Ноев ковчег с най-необходимите отговори. Но не ги пази за себе си, а ги разпръсква, чрез чувства раздава мъдрост, просветляваща и успокояваща, а това е целта на всички религии, учения, изкуства и общуването изобщо - да знаеш, да разбереш, да обясниш, да раздвижиш душите и улесниш пътя за себе си и за другите, сиреч да намериш покой, споделяйки собствените си открития. Така се разкриват нови пространства, приобщават се все повече привърженици на добрия, светъл и смислен живот. Творецът извайва мисленето и чувствителността на читателя, повдига все по-нагоре родените край него ценности, за да ги забележи светът.
Точно в тази сфера е тематиката на „Босокрилите".
Сражения, вопли и поклон пред родната ни история и култура, пред българската духовност и нашия език - така най-кратко бих определила тази книга, посветена на известни и неизвестни личности от нашето минало и съвремие, на родолюбието и значими за България събития. В нея са поместени част от публицистичните ми изяви през годините, разпределени в четири раздела не жанрово, а тематично. С едни от творците съм се срещала в началото на пътя им в изкуството, а днес имената им са известни. Други вече не са между живите, някои са по чужбина. В този смисъл книгата е вир, събрал през десетилетията като глътки вода техните оценки, за да останат свежи, да не се оттекат с пороя на времето изречените думи.
Първата част обединява материали за наши исторически събития и родолюбци: Паисий Хилендарски, Васил Левски, Христо Ботев, Венета Ботева, размисли за нашата азбука, Освободителната война, Браилския трибагреник - първообраз на националното ни знаме, извезан от 15-годишната Стилияна Парашкевова. От 30 години насам съм събирала данни от техни наследници и родственици, преминали вече в отвъдното.
Вторият цикъл включва разговори със съвременни писатели и спомени за покойни творци на словото, плод на срещите ми с техни близки. Тук са Гео Милев, Блага Димитрова, Николай Хайтов, Петър Караангов, Генчо Стоев, Георги Мишев, Ваня Петкова, Дамян П. Дамянов, Иван Николов и сътрудничеството му с Андрей Германов. Припомням делото на Васил Карагьозов с неговата поезия, дневници и писма от Одринската битка. Спирам се и на Стамен Панчев, чието стихотворение „Сине мой" е било известно на мало и голямо в периода на войните. Разглеждам и труда на Никола Гайдаров за съдебното дело срещу Яворов. Разделът за художниците започва с традиционните ни занаяти грънчарство и кожарство, резбарство и керамика, по-нататък идват живописта, графиката, карикатурата. Тук са Веса Василева, Димитър Войнов, Владимир Димитров-Майстора, Васил Евтимов, Цветко Денчев, Петко Матанов, Мария Ножарова, Иван Попов, Андрей Даниел, Мария Духтева, Екатерина Димитрова, Тодор Цонев.
В четвъртия цикъл за обществени фигури и творци на културата (кино, театър, опера и други дейности) са включени артистите Цветана Манева, Жоржета Чакърова, Светослав Пеев, Джоко Росич, Стефан Мавродиев, сценаристът Николай Никифоров, пътешественичката Юлия Папазова (Джу), басът Борис Христов, градостроителят Джеймс Велков - спомоществовател за написването и издаването на „Корона от тръни" от Стефан Груев, кинодокументалистката Весела Зарева, театроведът Любомир Тенев, създателят на първата българска картечница Хр. Николов (отказал на англичаните 15 млн. златни лева за изобретението си), юристът Борис Мончев с разказ за сгария квартал на интелектуалците в София.
Всички тези носители на духовността, обрекли себе си на една голяма идея и дарени с крилете на щедрото самоотдаване, вградих в заглавието на творбата - „Босокрилите".
Диана Димих
|
