Белите полета в българската културна памет, Веселина Вачкова / Vesselina Vachkova, Военно издателство, 2010

Белите полета в българската културна памет

Автор: Веселина Вачкова / Vesselina Vachkova
Раздел: Българско Средновековие
Издателство: Военно издателство
Народност: българска
ISBN: 9789545094385
първо издание, 2010 год.
меки корици, 384 стр.
Цена: 12,00 лв

Прикачен файл:

СЪДЪРЖАНИЕ
Дискомфортът на „книжната памет", или за мястото на това изследване в проучването на българската и балканската история (Въведение)
Част I. ЗАБРАВЕНАТА СОФИЯ
1. Проблемът не е в самото забравяне, а в мащабите му
„И сега какво, шопите ли ще ни управляват? "
Какво е изобразил Георги Чапкънов?
2. Сердикийският „поместен събор на западните църкви"
Защо и как се задейства византийската „машина за памет"?.
„Западна" или „Източна" е Сердикийската църква?
Защо „пръв български архиепископ" е Протоген, а не Климент или Андроник?
3. Едиктът на Толерантността, Сердика, 30 април 311 г. сл. Хр.
Как Сердика става Никомидия, Никомидия — Милано, а Галериевият едикт се превръща в Константинов
Галерии и Лициний в балканската културно-историческа памет
4. Serdica mea Roma est, или как работи византийската „машина за памет"
5. Сердика - градът на императорски майки и дъщери
Vitae Helenae в средновековните гръцки и латински извори
Света Елена в българската средновековна книжнина
Какво са чели и знаели за св. Елена авторите от XVII—XIX в.?
„Константиновият Рим" и „Константиновият град"
6. Юстиниановата София
За „варваризацията" на властта и „славизацията" на провинциите
Евристичните ресурси на „Житието на Юстиниан " (Vita Justiniani)
от епископ-абат Богомил/Теофил/Домнио
Култът към св. св. Сергий и Вакх, или „липсващото звено" в балканската история през VI в
За какво побратимяване между Юстиниан и Теодорих става дума?
Юстинианова София — между легендите и фактите
„Къде?" или „Какво? " е Юстиниан а Прима
7. Сердика в хоризонта на българската есхатология и политическа телеология
8. „Историята на конфронтацията" ражда „паметта на (само)отчуждението"Част II. БЪЛГАРСКАТА ТЕМА В ПАМЕТТА НА КОНСТАНТИНОПОЛСКИТЕ МОНУМЕНТИ
1. Българо-византийските отношения: изследователски подходи и недоразумения
2. Приоритетни теми и цели на византийското забравяне и запомняне
3. За хората и статуите
Какво и как „помият" статуите?
Историографски подходи в изследването на Константинопол ските монументи
4. Българските монументи в Константинопол
4.1. Първата „българска" статуя в Константинопол: Българинът на Хлебния пазар
4.2. Пазителят в копитото на „Пегас" и граничните статуи пазители
4.3. Историческа адекватност на образа „Българите - създатели и пазители на границите"
„Изчезналите" и „новите" народи, или за властовия вакуум в европейските провинции на Късната империя
Българската представа за държавна граница
4.4. Споменът за кесар-кан Тервел
Почетен или действащ кесар е бил Тервел?
4.5. Константинополската Златна врата - любима сцена за политико-религиозни демонстрации на българските владетели
4.6. Кан Крум - похитителят на статуи
4.7. Статуята на Симеон
Характер на магическите статуи в Константинопол
Обезглавяването на Симеоновата статуя — политически мит, цензурирана новина или класически продукт на византийската колективна памет
Две статуи с еднаква съдба - съвпадение или закономерност?
Симеоновата статуя на Ксиролоф
Симеоновата стела и Аркадиевата колона
Симеон = Септимий Север
Статуята на Симеон Българина
Симеон - царят, който гледа на Запад
III. ЗАГАДКАТА НА БЪЛГАРСКАТА ПАМЕТ (Вместо заключение)
ИЗВОРИ
ИСТОРИОГРАФИЯ
РЕЗЮМЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК