|
Нашата
препоръка |
 |
Митът за държавата
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Как е живяна и как е мислена детската възраст от българите (XVII - XIX в.)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Париж през ХХ век
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Поезия
|
 |
Автор: Хулио Кортасар
Раздел: Латиноамериканска художествена литература Издателство:
Агата-А
Народност: аржентинска Преводач: Стефка Кожухарова ISBN: 9789545400735
първо издание, 2010 год. твърди корици,
262 стр.
Цена:
18,00 лв
Прикачен файл:
|
Двуезично издание
ДОБРОТО ДЕТЕ
Няма да мога да развържа обувките си, да оставя градът
да ме хапе по краката
няма да се напивам под мостовете, да правя стилистични
грешки.
Приемам тази участ на изгладените ризи,
Идвам навреме за кината, отстъпвам мястото си
на госпожите.
Не ми понася дългото объркване на сетивата, предпочитам
Пастата за зъби и хавлиените кърпи. Ваксинирам се.
Гледай що за нещастен влюбен, неспособен да скочи в
езерцето
и да ти донесе червена рибка
сподирен от гнева на полицаи и детегледачки.
ПОЛИХРОНИИ
Мисля си и е невероятно, че преди дванадесет години
навърших точно петдесет.
Как съм могъл да бъда толкова стар
преди дванадесет години?
Скоро ще станат тринадесет от онзи ден,
в който навърших петдесет. Изглежда
невъзможно.
Небето става все по-синьо,
ти – все по-хубава.
Това не са ли доказателства,
че има нещо сбъркано в часовниците?
Тютюн и уиски се разхождат
из стаята ми,
харесва им
да са с мен. И все пак,
мисля си и е невероятно, че преди дванадесет години
навърших два пъти по двадесет и пет.
Когато ръката ти пътешества из косата ми,
зная, че търси бели косми
едва ли не учудена.
Има десет-дванадесет.
Ще ти дам награда, ако ги намериш.
Започвам да чета всички класици,
които съм пропуснал като стар. Трябва да побързаш,
от горе не ни дават и остава малко,
докато навърша тринадесет години,
откакто навърших петдесет.
На четиринадесетата си мисля,
че ще се стресна,
числото четиринадесет -
наистина -
никак не ми харесва.
Найроби, 1976
Истинско удоволствие е да държиш в ръцете си тази книга от изящната колекция със световна поезия «Колекция в бяло», май без аналог в днешното ни книгоиздаване. Поезията на Кортасар излиза за първи път на български, събрано е най-доброто според съставителя и преводача Стефка Кожухарова от различните му стихосбирки. Изданието е двуезично, български и испански. Рисунките са работа на художника Цветан Казанджиев. Респект към лукса да се поддържа днес преводна поетическа библиотека с безкомпромисно качество.
Из “Литературен вестник”
|
|
|