Романът е удостоен с Литературна награда "Балканика" и е от поредицата "Литературни звезди".
Темел Дикер наумеше ли си нещо, никога не се отказваше, вървеше с главата напред, като дивите прасета. Поне по въпроса с небостъргачите беше станало така: пътувал към летището на връщане в родината след двуседмичен престой в Ню Йорк през 60-те години на ХХІ век и казал на младия черноморец, който го развеждал из космополитния град: "Много ми хареса тоя Ний Йорк, много хубаво са направили гяурите, оползотворили са парцелите си като хората, аз пък ще направя нашия Истанбул втори Ний Йорк, да не речеш, че не съм го казал!”
Преди да мине и седмица от завръщането му, събори, при това въпреки коленопреклонните молби на работещите там, над двайсет завършени или на довършителен етап свои луксозни жилищни блокове и се впусна в проекти на небостъргачите. Пред всеки срещнат отваряше дума за Ний Йорк и неговите небостъргачи и скоро започнаха да му викат Нийоркският Темел. Така показа на всички колко решителен е. Оттогава и между два огъня да беше, прекарваше дните от 22 април до 8 май в Ню Йорк и продължаваше с все по-нарастваща любов усилията си за превръщане на Истанбул във втори Ний Йорк.
