Библиотека „Личности” представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература – редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.
Книгата очертава мястото на Биньо Иванов (1939–1998) в българския лирически канон от втората половина на ХХ и началото на ХХІ век. Това място е особено – едновременно запазено, но и проблематично. Запазено, защото посочва безспорната мощ на една поезия. Проблематично, защото вечната алтернативност на Биньо Иванов не се поддава лесно на канонообразуващи процедури. Ето защо това е книга, която освен намеренията си да фокусира вниманието върху едно авторско име, не крие, че поставя на изпитание собствените си амбиции да канонизира. Биньо Иванов – новата литературна личност в канона, която се превръща в опозиция на самия канон.
