Дървени лодчици с малки фенери
плават към отсрещния бряг.
Света озаряват, но само тогава,
когато изчезват във мрак.
Плаващи спомени, обгърнати в пламъци,
пътуват към дом непознат.
Дом на надеждата, далеч от премеждията,
далеч от духовния глад.
Закотвени призраци чертаят в просторите
своята грешна съдба.
Завихрят вълните, катурват гондолите
и с вопли изчезват в нощта.
А в талпите дървени, с отсечени корени,
четат се безброй имена.
На хора, превърнати в прах,
който вятърът вплита в безцветна дъга.
Армадата бавно потъва във бездната
със своя сърцат капитан,
когото сирените безмълвно обгръщат
в обятия от леден титан.
И ражда се утрото, а с него и делникът -
все нови фенери твори.
Те украсяват самотните стълбове
в града на самотните дни.
