С поета Гад Бен-Мейр се запознахме случайно в чакалнята на една европейска аерогара. Двамата седяхме на скамейка в огромното хале и чакахме закъснелите си полети. И, както често става, за да запълним скуката, ние се заприказвахме: разбрах, че той е от Австралия, бил е на посещение в Европа, работи като юрист и пише поезия. Признах, че и аз пиша. Тогава съвсем естествено у двамата се породи желанието да обменим свои стихове. Така започна нашето поетично общуване. Така поставихме началото на нашето човешко разнежване. Това е най-точната дума, с която мога да определя характера на поезията, която роди това красиво, неочаквано приятелство. Именно чрез нея пред мен постепенно се разкри личността на един човек, чиято изтънчена и чувствителна натура, ерудиция, дълбочина на ума и мъдрост, натрупвана от класическите образци на Близкия Изток, откъдето идеха неговите родословни корени, завладяха моето въображение. А неговата неугасваща жарава от копнежи и поетични асоциации изваяха образа на едно винаги бурно и преливащо от чувства сърце.
Когато прочетеш тази книга, драги читателю, ти ще разбереш, че ние двамата живеехме единствено за да обичаме, и пишехме единствено, за да се наслаждаваме. По този начин нашите мелодии се докоснаха и се сляха в една възторжена ода, въпреки че нашите житейски друмища повече не се кръстосаха.
Рада Добриянова
