Книгата е първото обобщаващо изследване върху монетната система в Средновековна България през XIII-ХIV в. На основата на монетите и монетните съкровища, на писмените извори и на специализираните исторически и нумизматични проучвания са показани параметрите на приетата в България византийска монетната система от края на XII в. Подробно е Изследвано нейното самостоятелно развитие през първата половина на XIV в., когато цар Тодор Светослав въвежда регионалната аспрова система с тегловен стандарт на сребърните монети, идентичен с този в системата на Златната орда. В продължение на няколко десетилетия тази система се характеризира с интензивна употреба на златни перпери и сребърни аспри. В по-големите черноморски търговски центрове се обособяват местни парични и монетни системи, отличаващи се помежду си по парично-тегловните еталони. В западните и югозападни български земи се налага грошовата регионална система, свързана със солунската търговия на Венеция. Епизод в монетосеченето и монетното обръщение в Средновековна България е използването през 40-те и 50-те години на XIV в. на василиконовата система в земите на деспот Добротица.
