Сборникът е посветен на символите от ежедневието ни, които без замисляне определяме като автентично български: българската народна песен, българската носия,
българската възрожденска къща, българската кухня и т.н. Отделните изследвания показват как тези символи са били изнамерени от заварената народна култура, която не
е непременно „българска”, а често и от османското наследство, и по-късно са преосмислени и дообработени с усилията на професионалисти в различни области.
Авторите, вече популярни млади историци, фолкрористи, езиковеди и културолози
– Александър Везенков, Клер Леви, Николай Аретов, Николай Вуков, Росица Генчева, Стефан Дечев и Чавдар Маринов - не за пръв път провокират читателската аудитория
със своя деконструктивистки подход към националните митове и сборникът би представлявал интерес за широк кръг читатели.
Из „Литературен вестник”
Съдържание
Стефан Дечев - Въведение
Интимизиране на изобретеното: Национална държава, национална идентичност и символи на всекидневието ХІХ-ХХІ век
Николай Аретов - Песни за народа и песни за душата: Предпочитания и целенасочени употреби от идеолозите на българския национализъм през XIX век
Стефан Дечев, Николай Вуков - От калпака до цървулите: Как се създава българската национална носия
Стефан Дечев - „Нежности много непонятни”: Национална идентичност и (хомо)сексуалност в България през 80-те и 90-те години на XIX век
Чавдар Маринов - Чия е тази къща? Измислянето на българската възрожденска архитектура
Александър Везенков - Как тъжната действителност се превърна в културно наследство: нашите старинни градчета
Стефан Дечев - „Шопска салата”: как се ражда един национален кулинарен символ
Росица Генчева - Видими митове: българските eзикови карти през втората половина на XX век
Александър Везeнков - Парадоксалната употреба на турцизми в разказа за българското
Клер Леви - Метаморфози на самосъзнанието: балканската чалгия, битовата музика и новият български фолк
Резюмета
