Книгата на ст. н. с. д-р Валентин Плетньов, археолог във Варненския археологически музей, е разказ за историята и археологията на Варна и прилежащия й район от VI до края на X в. Разказът е съпроводен от критичен анализ на стари и нови идеи за развитието им. Това вероятно е първото по рода си изследване у нас, в което историческите събития и археологическата среда са свързани с климатичната и хидроложка обстановка по морските и езерните брегове и тяхната промяна през вековете, описана накратко от н. с. Преслав Пеев от Института по океанология при БАН.
Варна и районът са разположени в най-източната част на т. нар. Дунавска България. В околностите на града се настаняват Аспаруховите българи след битката при Онгъла. Неслучайно близо до Варна още през 681 г. се образува едно от ядрата на новосформираната държава на българите. Природните дадености и фактът, че от варненския бряг започва най-прекият път от морето към столиците Плиска и Велики Преслав са предпоставката районът на Варна и на запад към средновековната Диавена-Девня да са сред най-гъсто заселените области на Първото българско царство.
По-късно, след възстановяването на византийската власт по тези места в края на Х-началото на XI в., районът е включен в границите на Византийската империя. Едва тогава върху част от територията на изоставеният от столетия Одесос е изградена крепостна стена, започва да функционира и пристанището -формира се средновековният град Варна. Неговата история ще бъде проследена във втората част на книгата.
