Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното.
За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писмата аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено.
Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам така, защото, за да възприеме красотата, човек сам трябва да бъде духовно красив, да има правилни жизнени позиции. Опитайте се да държите бинокъл с треперещи ръце - нищо няма да видите.
