През XVII до началото на XX век българските християнски храмове секат собствени монети. Предназначени са да облекчат вътрешнохрамовите разплащания. Осигуряват постоянен приход за издръжката на храма. Получава се от разликата между производствената цена и номиналната стойност. Крайно интересна е вторичната им функция.
Установено е монетосеченето на двайсетина християнски храма. Всички монети са каталогизирани. Разпределени са в класификационни групи. Показват се в 350 фотоснимки и 480 графични рисунки.
Изследването полага основите на нов, самостоятелен клон на българската нумизматика.
