Те
седяха на пейката в парка.
Той
приличаше на Иисус
(според рисунките на очевидци).
Тя
не приличаше,
(тя) беше себе си
(щрак! мария на портрет).
Той
й разказваше нещо
за древните римляни...
Тя
се усмихна,
а след минута се смееше
(отдавна подозирам, че има
нещо смешно в Рим).
Чудото не закъсня –
около тях снегът се топеше.
