Настоящия том е съставен изцяло от архивни материали, съхранявани в Научния архив на Българската академия на науките (НА БАН), Централния държавен архив (ЦДА), Архива на Етнографски институт и музей при БАН (АЕИМ) и Ръкописния фонд от дипломни работи на Катедра по славянско езикознание и етнография към СУ „Св. Климент Охридски", съхраняван в Университетска библиотека (РКС).
Задачата ни бе да издирим документални материали за традиционната култура на българите от областите на Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, чийто живот по силата на исторически и политически обрати на Балканите и на конкретни международни договори се преобръща изцяло. Става дума за изключително наситеното с важни събития и драматизъм време от края на XIX в. до 40-те години на XX в., когато исконни български етнически територии остават извън пределите на България, а тамошните българи, оцелели след разорението, са принудени насилствено да се изселят от родните си места. Напуснали земя, дом и имот, загубили деца, роднини и близки, бежанците преживяват глад, болести, лишения, неимоверни страдания. Те нямат възможност да се върнат обратно назад, нито да получат възмездие дори само за понесените материални загуби. Това е жестоката участ на една значителна по брой група българско население, въвлечено по принуда в неизвестностите и тежестите на миграцията и бежанския статут.
