Цел на изследването е да обобщи тенденцията на интернетизация или дигитализация на политиката. Водещата идея, формулирана и защитавана в него, съдържа две основни хипотези:
Първа хипотеза: Промените в технологиите, чрез които се реализират политическите комуникации, водят до радикални промени в характера на тези комуникации. Технологиите не са просто инструмент, те имат съществена роля за промените в съдържанието и формите на комуникацията. Можем да кажем, че „медиите са съдържанието”, т.е. дигиталните комуникации предопределят промените в съдържанието и формите на политическа комуникация. Една е тя в епохата на използване на аналогови технологии – от изобретяването на печатната машина, през фотографията до телевизията, различна става с възхода на дигиталните технологии от последните две десетилетия.
Втора хипотеза: Дигитализацията и интернетизацията на политическите комуникации водят до радикални промени в политиката, формирана във времето на доминиране на аналогов тип технологии. Те са предпоставка за постепенно развитие на характерните за ХХ век масови представителни демокрации в рамките на националната държава. Дигиталните технологии променят този тип демокрации в нови версии от дигитален тип, при който се осъществява своеобразна симбиоза на предходните представителна и пряка демокрация в мрежова демокрация с глобални измерения.
