Нина Гагова е старши научен сътрудник в Института за литература към Българската академия на науките. Преподавала е старобългарска литература в СУ „Климент Охридски" и ПУ „Паисий Хилендарски", а също български език, литература и култура, сръбска литература и проблеми на балканските литератури и култури в Люблин (университет„Мария Склодовска-Кюри") и Торун (университет „Николай Коперник"), Полша и в Белградския университет, Сърбия. Публикациите й са в областта на южнославянската агиография (предимно култовете на сръбските владетели-светци и функцията на библейските цитати в изграждането на смисъла на текстовете), ролята на
ктиторските манастири в гръцко-славянските и междуславянските контакти, компютърната обработка на православно славянски ръкописи и текстове с оглед изграждането на техния електронен репертоар (по проект на Института за литература).
Книгата е първият цялостен опит да се систематизират и анализират сведенията за участието на южнославянските владетели през Средновековието в производството и употребата на книги от гледната точка на характера и функциите на владетелската институция в православното средновековие. Концептуалният модел се опира на сведенията за състоянието на въпроса по отношение на Византия, които дават най-пълна картина на явлението в неговите конкретни практики и исторически промени. В заключението са коментирани различията между България и Сърбия при рецепцията на византийските практики. Една от главните цели на проучването е да се приведат убедителни аргументи против утвърдената теза за тотална църковна доминация в книжовния живот на южните славяни X-XV в., като се покаже, че владетелската институционална и персонална активност са имали значително влияние върху обема и състава на книжовния репертоар, върху развитието на книжното производство в количествено и качествено отношение, както и върху кариерата на определени професионалисти, литературни кръгове и скрипторски центрове.
