Ст.н.с. Трендафил Кръстанов от Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия през 1981-1982 г. открива във Ватиканската библиотека:
- най-старият препис на първата славянска книга "Български ватикански палимпсест;
- епископското седалище на Св.Климент Велички и Охридски чудотворец в Бела (Белица) (Берат);
- авторството на най-старата Бератска или Венецианска Служба на Св.Св.Седмочисленици като "Светила на България и Далмация";
- отделен канон само за Ангеларий и Горазд от Михаил Монах (княз Борис?);
Палимпсестът има двояко значение: освен опит за изтриване на конкретен текст, но и стремеж да бъде заличена паметта за славната българска държавност и светост. Този факт дава повод тук да бъдат избрани старинни текстове, които показват незаличимите следи на хилядолетната българска държавност и църковна приемственост от Юстиниана Първа през Преслав - Доростол - Сердика -Мъглен - Воден до Охрид.
