Всеки човек може да напише поне една книга - тази на собствения си живот. Аз съм се опитал да опиша нещата, случили ми се за година и половина. Или поне една малка част, защото за всичко не може, а и не трябва да се пише. За някои неща е още рано -за други вече твърде късно. Не знам доколко съм успял да пресъздам събитията, случили се през това време. Много бих искал сега, повече от три години след началото на ревизиите в митниците, две години след началото на ревизията в Главно управление "Митници" и година и половина след връчването на ревизионния акт читателят да намери някаква разлика в живота си. Нещо, което да се е променило. Да прецени каква част от измислицата е станала действителност и каква част от реалността е станала измислица.
Когато преди една година започнах да пиша тази книга у нас нямаше корупция. Сега, когато я завършвам, корупцията вече е преборена. Така и не улучих момента да я опиша. Може би тя не съществува, а може би не зная къде да гледам. Така и не разбрах има ли корупция, контрабанда, незаконно финансиране на партии и див грабеж. Щастлив съм, че успях да напиша тази книга. Знам, че някои няма да са щастливи, когато я прочетат. Знам също така, че седмици преди да излезе и седмици след това ще има разкрития за разбита контрабанда, пресечени канали на цигари и наркотици. Героите на книгата ще се бият в гърдите колко са бдителни и неподкупни. Но аз тази книга съм я писал за вас, а не за тях. Надявам се да ви се хареса.
