Камъчета скърцат под краката ми
Бял хитон от пяна гали глезените
Да пристигнеш на остров напълно открит
Където жените като мен
Предпочитат пеплоса на влюбена Андромаха
Само на зазоряване мрежи висят чак от слънцето
И светят пурпурни миди с които
Осветявам въпросите без отговор
Ти си бил тук около белия мрамор, който
Взет някога от Венеция
Все още пали светкавиците на разсеяни туристи
Пристанището лятната вила терасите
Лодките и корабите наоколо
Влюбени в цвета на косите ми
Понякога черни и жадни до корените на лятото
Но не питай колко съм жива там
Щом се разминавам с хора
Които никога няма да забравя
Луната има къса памет
Затрупва местата за приземяване
За да не можеш да се върнеш
Още не ми достига смелост да те разпозная
Когато се обръща времето
