В РОДИНАТА
В родината, дето не ще се завърна,
И ма огромно езеро горско,
Чудни, широки, раздърпани облаци
И паметта ми изплуват, щом назад се обърна.
И шепот от плитки води в здрач неясен,
И дъно, обрасло с бодливи треви,
Вик от чайките черни, алени зимни залези,
И нищене на патици във висините.
Спи в мойто небе това трънено езеро.
Свеждам се и виждам в бездънната глъб
Лъч от живота си. И страховете ми
Там са, преди да ме сбъдне смъртта.
Варшава 1937
