Международният успех на "Поробеният разум" е могъл да тласне Милош през 50-те години към придържане в линията на политическата тематика. Той обаче постъпва тъкмо обратно. Пише "Долината на Иса" (1955), отчасти автобиографична картина на съзряването на юношата сред литовската природа, метафизичен трактат за злото. Повестта (така както и по-късната есеистична книга "Родната Европа", която е опит за самоопределяне спрямо Запада, за установяване на собствена духовна география) е ясен жест на обръщане към корените, за да почерпи оттам сили, да се освободи от „химерите на разума". Тоест повестта има терапевтична функция: настъпва времето поетът да си поеме дъх.
