От детството си търся отговори на действителните въпроси на живота: защо живея? Какъв е смисълът на тези шестдесет, седемдесет, може би и осемдесет години живот на тази планета, представляваща абсолютно незначителна прашинка в периферията на една огромна вселена? В източните духовни пътища открих дълбочината на духовност, която е абсолютно равностойна на християнската мистика. Смятам, че в мистиката на Изтока и Запада открих действителните отговори на въпроса за смисъла на живота. Понякога ми се струва, че мистиката е спасението на теологията. В будизма и индуизма не познават църква, която да предписва на хората в какво да вярват. Религията се обновява отново и отново от опита на мъдреците и мистиците. Естествено, и в източните религии съществуват най-различни нюанси във верските представи и религиозните практики. Но там знаят със сигурност, че в крайна сметка само преживяването на действителността може да бъде целта, че религията е израсла от мистичното преживяване на мъдри хора; поне аз така разбирам откровението.
