Българите, които навлизаха в анклава откъм Северната магистрала, неизменно спираха при „Сянката”, защото най-много се доближаваше до представата им за някогашната България – такава, каквато я помнеха бащите и дедите им - България, отпреди да бъде съсипана окончателно и европейците да я превърнат в свой доминион. Бяха чували от родителите си, че някога страната ни е била пълна с гори, с цветущи долини и ливади, из които ромолели ручеи, шумели листа, а по небето плували бели облаци. Цяла България била нещо като „Сянката”, такова чудо било в майката Родина. А после всичко запустяло и изчезнало благодарение на нейните разхайтени и неуправляеми граждани, нищо не останало от България...
Екшън, престрелки, магистрални банди, пратеници на Великите сили с хуманитарни конвои, бетон и пустош – такава е България през 2066-а в настоящия роман на Александър Томов. Книгата е динамична и увлекателна, но и повод за размисъл.
