Жертвоприношение на деца в езичеството и християнството , Йосиф Мороз, Стандарт, 2003

Жертвоприношение на деца в езичеството и християнството

Автор: Йосиф Мороз
Раздел: История на религиите, Световна културология, етнология и фолклор
Издателство: Стандарт
Народност: българска
ISBN: 9548976293
първо издание, 2003 год.
меки корици, 128 стр.
Цена: 6,00 лв

Прикачен файл:

Жертвоприношението е една от културните универсалии, заемащи важно място в обредовата практика и идеологията както в архаическите култури на ранните общества, така и в традиционната култура на цивилизованите народи, преди всичко в техните религии.
Затова когато разглеждаме митологичните представи на човека, отразяващи неговите делнични и празнични занимания, не може да бъдат отминати преди всичко такива задължителни обреди като жертвоприношението, времето на неговото извършване, неговите обекти и цели.
Във всяка от главите в предлаганата работа се обръща особено внимание на условията на избора, начина и самия ритуал на жертвоприношението. Съвършено ясно е, че изборът на жертвата не може да бъде случаен и безразличен: винаги жертвата трябва да отговаря на определени условия, да се отличава с определени белези и ако жертвата е човек, той може да бъде предназначен за жертва по най-разнообразни признаци: от човек, отхвърлен от обществото, до лице, стоящо на най-висока обществена степен - върховен жрец или цар и тогава той акумулира в себе си надеждите на целия социум, изпращащ го към боговете. Макар жертвоприношението да е свързано с насилие, убийство, а в ранните етапи и с изяждане на човешката жертва, тя се представя като свещена, тъй като води от смъртта към възраждането на новото - слънце, реколта, човек, животно. В основата си тези представи за целта на жертвоприношението имат древни вярвания в диапазона от общите предци, живели в митическо време, до починалите родители.
Ритуалът или обредът на жертвоприношение в определен социум обикновено се е извършвал около оброчното дърво, извор, пещера, планина, скала, фиксиращи центъра на определено сакрално пространство, axis mundi, после в някакво капище и, накрая, в храма, пресъздавайки постоянно един комплекс на взаимно преплитащи се най-древни представи - от древните спомени за необходимостта от кървави жертвоприношения на богове-покровители на определена местност до обредите на евхаристията. Макар че в юдаизма и в ранното християнство кървавата жертва на животното
заменя човешката, а после дори и тя е сменена със символа на Христовото разпятие, спомените за такива жертвоприношения са се запазили. Юдаизмът в своята диаспора практически е престанал да бъде религия, в чиито обреди са влизали кървавите жертвоприношения, тъй като култовата практика за принасянето на жертвата е била съсредоточена само в Йерусалимския храм и зад неговите предели тя е губела своята сакралност. Но в някои обреди, особено в съвременното празнуване на Песах, реликтите на кървавите жертвоприношения са отчетливи. Християнството, което в основата си се е отказало от кървави жертвоприношения, все пак възвисява идеята за жертвоприношение в центъра на битието на християнина, ознаменувайки тази необичайна висота със смъртта на Божия син - оптимална жертва, повтаряща се редовно в празнуването на Тайната вечеря и в Евхаристията.
Тази книга е посветена на идеята на жертвоприношението преди всичко на деца в езичеството и християнството, тяхната роля в тези обреди, причините за тяхното избиране като жертва. Във връзка с това е необходимо по-подробно да се спрем на древните представи за ролята на рода, социума в избора на дете като жертва. Принасяйки в жертва свой представител, родът като че ли принася в жертва себе си и с това умилостивява първопредците, именно като им принася в жертва дете, защото то олицетворява живота на рода, живота на човека и като потомък се явява във висша степен едновременно жертва и саможертва. Най-характерното за всички изводи в тази книга са идеите за принасяне в жертва на дете, основани в различни свои прояви на разбирането на древните хора, че жертвоприношението е не само феномен на отговорността на потомъка за деянията на предците, а в неговия архетип е заложена и всеобщата идея за регенерацията, т. е. съхраняването на реда във времето и пространството, в природата и в живота на социума.