Знаеш ли ти кои сме, Димитър Димитров, УИ „Неофит Рилски”, 2006

Знаеш ли ти кои сме

Автор: Димитър Димитров
Раздел: История на България от древността до наши дни
Издателство: УИ „Неофит Рилски”
Народност: българска
ISBN: 9789546804389
първо издание, 2006 год.
меки корици, 122 стр.
Цена: 5,50 лв

Или трите български прехoда към Eврoпа.

Изследването е насочено към анализа на приобщаването на българите към Европейската християнска цивилизация през вековете. Целта е да се проследят във времето трите прехода на българското общество към тази цивилизация:
Първият - през втората половина на IX в., когато княз Борис I, налагайки Християнството, не само консолидира двата етноса българи и славяни в единен Български народ, но същевременно приобщава Българското общество и държава към Европейската християнска култура в нейната източна - Православна част! Основно внимание е обърнато на особеностите на този Първи преход, извършен с държавническа стратегия, но същевременно съпроводен с насилие върху голяма част от българите, което предизвиква едно трайно противостояние между народа и официалните власт и църква. Това противостояние пречи Християнството да бъде прието и дълбоко осмислено като религия и житейско поведение от българите в относително краткото историческо време между IX и XV в., когато те попадат под властта на Османската империя. Тази азиатско-мюсюлманска по своя характер Империя, отново ги откъсва задълго от процесите на Европейския ренесанс и Генералната трансформация, създали модерния Западен пазарен и капиталистически свят.
Вторият - в епохата на Българското национално възраждане, когато от началото на XVIII в. в Българското общество започват процеси на постепенно приобщаване към модерните пазарни отношения и развиващото се капиталистическо стопанство в Западна и Централна Европа. Това действително е един своеобразен Втори преход към Европа. От една страна българите, превърнали се по това време в основен стопански фактор в Османската империя, преживяват нов подем в своето развитие; усвояват главните принципи на пазарното стопанство и не само стават основни производители на аграрна и занаятчийска продукция, но вземат в ръцете си и вътрешната търговия на Империята; стават сериозен фактор и в търговските връзки с Русия и Западна Европа от края на XVIII и през XIX в.; първи въвеждат фабричното производство имодерните кредитни отношения в Османска Турция. От друга страна Българското общество по това време извършва своя "Ренесанс": консолидира се като нация, в борбата за Българска национална църква; издига, чрез едно общобългарско просветно движение, своя културен уровен и формира новата си интелигенция под мощното влияние на Европейската буржоазна култура; формира новото си политическо съзнание под влияние на европейските буржоазно-демосратични идеи и практика; осъществява истинска духовна и политическа еманципация в рамките на Османската империя, за да постигне в крайна сметка и политическата си свобода! Само за две десетилетия, след Освобождението, българите сами създават едно истинско буржоазно-демократично общество и държава, основани на модерна Конституция, проспериращо пазарно стопанство и модерна буржоазна култура...
Третият преход към Европа идва в края на XX и началото на XXI в., когато след половинвековната тоталитарна система, наложена отново с насилие отвън, Българското общество пак е принудено да се приобщава към пазарните отношения и Отвореното гражданско общество, утвърдени през последните векове в Западна и Централна Европа. Този трети преход също има своята специфика: той се осъществява в трудните условия на възстановяване на индивидуалната пазарна и гражданска мотивация на българите; провежда се в една нова ситуация, когато основната част от европейските държави са обединени в Единна Европейска общност. Така новият преход трябва да се съобразява не само с възстановяването на пазарните отношения и Гражданското общество, но и с твърдо установените правила и принципи на тази Общност! Това прави Третият преход не по-малко труден и мъчителен!