Проучването на детската реч разкрива интересни закономерности. Детското бърборене напр. представлява съвкупност от неадекватни звукови и смислови асоциации. Тази „словесна салата" постепенно се потиска и потъва в несъзнаваното. Оттам нейни елементи всяка нощ навестяват съновиденията, а през деня пробиват в речевите грешки, във вица, в метафората и оксиморона, в римата на стиха и другаде. В патологията те се разкриват в мисловната разкъсаност на шизофренията, в семантичния жаргон на афазиите и т.н.
