Ортодоксален антиконформист (а значи и антикомунист, и „модернист"), поет на одързостената беззащитност, на драстично отлаганото ни българско щастие, текстовете на Николай Иеремиев са морално предрешени, безусловно следващи почтеното му житейско поведение. Те, претеглени на брилянтна интелектуално-литературна везна, стряскащо своеобразни, не са създадени да предизвикват суетни естетски комплименти, а да обвързват с художествен и нравствен пример.
Сега, когато съдбата го лиши докрай от възможността да изговаря думите, невъзможен вече за лалетиката, със слово, изцяло бликащо от сърцето към перото, Кольо продължава още по-самообречено да изповядва истините си. И ромонът на този ручей магично честно, без да „досъчинява минало", възсъздава и преоткрива опита и терзанията, с които не можаха да се разминат нашите поколения...
Моля се дълги години още Кольо да е вдъхновен и държелив, тоя ручей да не секва!
