Тях ги има, откак Япония съществува. Това са жените, чийто занаят е да развличат мъжете. Но от XI go XIII в. те имат особен статут. Все още не са затворени в „кварталите на удоволствията", подобно на бъдещите гейши. Високопоставени личности ги канят, за да разнообразяват пиршествата им своите песни и танци или пък да ги учат на изкуството на пеенето, чиито признати повелителки са те. Според някои предания понякога на таланта им се наслаждават дори божествата. Куртизанките далеч не са хулени или презирани: образованите им се възхищават, поетите ги възпяват, а монасите размишляват за съдбата им.
С помощта на множество текстове, събрани, преведени и анализирани от признатата специалистка по старояпонска литература Жаклин Пижо, могат да се проследят кариерата и съдбата на много и да тези жени и да се определи мястото, което те заемат в обществото. Но отвъд фигурата на куртизанката се очертават рабиранията за сексуалността и брака в тогавашното японско общество, за мястото на желанието в будистката антропология, както и опитите да се реабилитира развлечението в една религиозна перспектива, Освен това читателят има възможността да прочете за първи път на български язик откъси от ?енджи моногатари, Хейке моногатари и други прочути образци на старояпонската литература.
Жаклин Пижо е професор в университета Париж~7 - Дьони Дидро и автор на множество изследвания, посветени на старояпонската литература и език. Тази книга я представя за първи път на българския читател.
