Книгата не е емоционално откритие на нови, неочаквано богати на смисъл образи. То е във вероизповедта на неоспоримите истини на православното християнство. От една страна истините на вярата са строго определени в догмат, от друга – тяхната вероизповед е лично преживяване, в което читателят може да намери съвпадението със своите лични изживявания. Непривичната за ухото на православния читател форма на японското тристишие „хайку“ изпод перото на Тимотей Митев се превръща в свидетелство, че всяка литературна традиция може да принесе прослава на името Божиe.
