Обединяващата идея във "Въведение в дедуктивната логика" е загадката по съвпадението на функциите на законите в структурата на мисленето и в структурата на света. Това, което не може да бъде обяснено, може би с него трябва да обясняваме. Защо?
Всичко в света и в мисленето е дадено във връзка с нещо друго. Дадеността се обяснява чрез закони. Знанието на законите ни дава отговор на въпроса, защо светът съществува по този, а не по друг начин. Логиката изучава необходимите връзки в мисленето, които са условие за всяко възможно познание. История на науката започва с откритието, че доказателството е възможно като дедуктивна структура чрез подвеждане на частен случай под общо правило. Така се реализира извънопитен пренос на истина от едни твърдения към други.
Всеобхватността на дедуктивните структури на мисленето и на света е проследена и в обществото чрез правния силогизъм. Структурата и функциите на правото са институциализирана силогистична структура, която става гаранция за прехода на обществото от хаос към ред. Институционализираният правен силогизъм структурира обществото в отворена система, способна да решава проблеми и да съхранява идентичност чрез законност и свобода.
