Когато бях вестникар, пък и след това, често се е случвало да пиша полемични статии, реплики, апострофи. Всички те носят белезите на своето време, на тогавашната лексика, но и отпечатъка на собствените ми илюзии, заблуди и пристрастия. Това най-вече се отнася за текстовете отпреди 1989 г., някои от които са включени тук („Истината пред съда на в. „Антени" се публикува за първи път, тъй като тогава не бе допусната до печат).
Повечето от полемичните ми статии след 1989 г. са печатани във в. „Култура", комай единственият вестник у нас, който уважава мнението на авторите, не ги подлага на никаква цензура и дава пример за толерантност и плурализъм.
Изглежда, че все още не съм се простил с всичките си илюзии, щом съм сметнал, че публикуването на тези текстове в книга може да има смисъл.
Навремето често цитирах пред моите студенти думите на Александър Балабанов „ Словото дее!" И сам вярвах, че то наистина „ действува ", че то може да направи човека по-добър, живота - по-хубав, и света - по-справедлив.
Сега с въздишка се питам: „ Словото де е? "
Авторът
