|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Обречената любов на Ататюрк
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Български традиционни костюми в два тома. Том 1: Акварелите на художничката Евгения Лепавцова от Северна България
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Бележки из близкото минало на град Разлог
|
 |
Автор: Славчо Даскалов
Раздел: България след Освобождението до 1944г., Българска съвременна история, Македония. Македонско движение
Издателство:
Сема РШ
Народност: българска
ISBN: 954802165
първо издание, 2005 год.
меки корици,
362 стр.
Цена:
15,00 лв 
Прикачен файл:
|
Полковник Славчо Благоев Даскалов е роден на 28 февруари 1899 г. в гр. Разлог. Потомък е на възрожденски род, чиито пет поколения са водачи на Възраждането в Разложко. Завършва Военното на Негово величество училище и на 11 април 1922 г. е произведен в чин подпоручик. През февруари 1940 г. завършва Щабен офицерски курс. Достоен офицер с високо национално съзнание и горещ патриотизъм. Владее френски, свири на китара и мандолина, прекрасен тенор. В офицерската си кариера достига до чин полковник (9.IX.1945 г.) със старшинство от май 1942 г. Бил е военен командир в Дупница, Разлог, Белоградчик, Горна Джумая (дн. Благоевград), София, Лом, Велико Търново, Видинско, Ботевград, о. Тасос, Пирот. Преподавал е в Школата за запасни офицери в София и в Пехотинската школа във Велико Търново. От декември 1941 г. до юли 1944 г. е началник на 16 Военно окръжие в Ботевград. Награден е с най-високия военен орден „За храброст" - IV ст., I и II клас като командир на 50 пехотен Нишавски полк, участвал е в боевете при Страцин, Скопие и Бяла паланка. За отлична служба като началник на строево отделение при Щаба на трети корпус от Първа българска армия в Унгария е награден и с високия орден „Свети Александър" с мечове - IV ст.
През 1946 г. е пенсиониран. През 1948 г. му е отнета офицерската пенсия и е изселен от София в родния си град. През 1953 г. е осъден на 10 години затвор, конфискация на половината имущество, 10 000 лв. глоба и лишаване от права за 13 години. Три години прекарва в затворите на Горна Джумая, Белене и Пазарджик. Присъдата е отменена през април 1956 г.
Лишен от пенсия, без работа и средства, Славчо Даскалов намира сили и дух в продължение на години да търси в архивите, да обикаля по разложките къщи, да разговаря с участници в исторически събития, за да напише книга за своя роден град. Умира през 1974 г. и по негово желание е погребан в семейната гробница на Даскалови в храма „Свети Георги", пред училището, съградено от неговия прадядо йерей Михаил.
Книгата представя половин век от историята на града края на ХІХ - началото на ХХ в./.
|
|
|
