И всеки помни по един учител, Мария Владимирова, Военно издателство, 2011

И всеки помни по един учител

Автор: Мария Владимирова
Раздел: Българска съвременна проза
Издателство: Военно издателство
Народност: българска
ISBN: 9789545094590
първо издание, 2011 год.
меки корици, 224 стр.
Цена: 10,00 лв

Идеята за тази книга, съставена от моите разговори с интересни личности, се роди, „подтиквана" сякаш от стиха на поета Харалампи Харалампиев „И всеки помни по един учител...", който като натраплив рефрен дълго време звучеше в мен и ме предизвикваше. Бях написала вече спомена си за своите незабравими учители. Но този рефрен ми напомняше и онова, което бяха споделяли с мен изтъкнати творци от различни сфери на живота. Случи се така, че веднъж, когато у дома беше дошъл съседът и приятел, инженер Цвятко Чекуров, подехме разговор за писатели. Най-неочаквано за нас Цвятко се включи с интерес, допълвайки казаното, като цитираше дори поезия.
- Нима толкова добре сте учили това! - възкликнах.
- Разбира се! Когато си имал за учител по български език и литература незабравимия Васил Дяков, няма как да не си чел за авторите, да не познаваш творбите им!... - отвърна Цвятко.
Да, ето каква била работата! Незабравимият Васил Дяков възпитал поколения български ученици, преминали неговата школа не само в София, но и в Ихтиман. И тогава паметтами възстанови един отдавнашен разговор със сина ми Боян от времето, когато беше в X клас на 31. гимназия, известна още като „Бастилията", днес носеща името на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Докато се приготвях да отида на поредната родителска среща, Боян ми заръча:
- Като отидеш, не пропускай да се запознаеш с Дяката!
- Дяката ли?
- Васил Дяков - уточни многозначително Боян и добави, сякаш се колебаеше: - Да се запознаеш с Дяката, че... да ти се изпари самочувствието!...
Имаше защо да ме насочва към любимия си учител, любим и на по-голямата част от учениците тогава, късметлии да им преподава литература не друг, а именно Васил Дяков. Когато го видях (а и сега даже сякаш виждам строй-ната му фигура), кой знае защо ми се стори, че излъчва нещо пушкиновско - навярно заради леко къдравата коса и одухотвореното си лице... Веднъж Дяков бе поканил група свои ученици да му гостуват, сред тях и Боян, който след това разказваше за неговата огромна библиотека - с няколко хиляди тома, все избрана литература.
Кажи ми какво четеш или какви книги имаш в библиотеката си, че да ти кажа какъв човек си! - и така би могла да се перефразира една мисъл за приятелите. Та, Дяката бе показал на възпитаниците си своята гордост - библиотеката си. Една библиотека е повече дори от банка за човека на духа, какъвто беше и той, незабравимият учител Васил Дяков, щедро раздаващ на учениците си от своите духовни богатства. Не бе случайно, че за него направиха филм. Хубаво би било той да бъде показан отново, защото много рано Васил Дяков напусна този свят (на 50 години едва), а учител от такъв ранг не заслужава забрава...
Ето така - от спомените на различните ми събеседници, към които добавих и своите - си представих, че виждамедна огромна фигура на пиедестал... Тази, на учителя, когото всеки човек на духа помни с признателност цял живот. А може би подсили идеята и скултурата - паметник на Учителя, която видях в един от парковете на Мадрид и мислено многократно се връщам към нея... Така се роди тази книга.
И защо за дописване? Защото самото заглавие съдържа и една покана към читателя: да помисли и той самият за кого би могъл да разкаже. Не е ли вярно, че всеки от нас помни поне един учител? А ако носи в себе си повече образи на учители - този човек е духовно богат. И много благороден!
А понеже у нас нямаме паметник на учителя като онзи в Мадрид, защо да не му издигнем една книга паметник?
Авторката