В книгата е търсен баланс между теоретичното и практическото така, че да бъде удовлетворен всеки един по-частен интерес, в зависимост от насочеността на индивидуалните предпочитания. Крайната цел която си поставих, е прагматична - подобряване на диалогичното общуване чрез по-ефективно формулиране на въпроси и отговори. Teoретичните акценти се дължат на факта, че при анализа най диалогичното общуване много от въпросите опират в основата си до необходимостта от по-задълбочено обяснение. Проблемът е, че феномените, Свързани с диалогичното общуване, често са прикрити и абстрактни. Н а повърхността те изглеждат хаотични, противоречиви, лишени от каквато и да била вътрешна последователност и когато трябва да се открият обяснителните им принципи, за да им се придаде някакъв смисъл, неизбежно се стига до известно теоретизиране. Като контра-пункт и успокоение може да ни послужи известната сентенция на Лудвиг Болцман, че „няма нищо по-практично от добрата теория"
