На Бродуей и четирийсет и някоя улица, или
близо до четирийсет и някоя. Но на Бродуей.
Точно там видях опакована в парцали
миниатюрна бабка с полу-усмивка на лицето.
Стоеше до входа на Bank of не знам какво си.
Беше ясно, че няма никога да влезе, а само
ще стои над вентилационния отвор. Там
подухваше топло в ноемврийския следобед.
Запомних тази бабка – отново я видях след
десет дни на същото място: полу-усмихната.
Запомних я, защото не успях да определя
какво изразява нейната полу-усмивка.
Помня я, защото и сега, след толкова години,
виждам на лицето й същата полу-усмивка.
И отново се опитвам да разбера какво ли
наистина изразява. Какво искам да изразява?
