В книгата се изследват възможностите за една свободна международна банкова система, изискванията за реформа на валутните системи и изключителния монопол за емитиране на книжни пари като основната причина за нестабилността.
Особено внимание се отделя на причините и структурно-политическите последствия от финансовата криза. От финансовата криза трябвало да се направят структурно-политически изводи. Понастоящем политиката оценява само симптомите, но не и опиращите се на правила причини за финансовата криза.
В книгата се анализира и паричното производство от гледна точка на християнската етика. Още Николай Орезмий през 1358 г. разбира, че изкуственото увеличаване на паричното количество се извършва преди всичко от самите държатели на парите, че то е вредно за търговията и икономиката и може дори да бъде заплаха за цивилизацията.
Торстен Полайт изследва връзката на свободата и здравите пари, като при това се позовава на Австрийската школа по национална икономика. Австрийската школа виждала в монопола на паричното предлагане на държавните централни банки и на емитирането на книжни пари от страна търговските банки чужди, носещи гибел тела в системата на свободните пазари.
Джордж Селджин идентифицира изключителния монопол за емитиране на книжни пари като основната причина за нестабилността.
Екехард А. Кьолер и Андреас Хофман се занимават с причините и структурно-политическите последствия от финансовата криза. От финансовата криза трябвало да се направят структурно-политически изводи. Понастоящем политиката оценявала само симптомите, но не и опиращите се на правила причини за финансовата криза.
Франк Шефлер и Норберт Е. Тофал разглеждат прехода от държавния монопол върху книжните пари към пазарно-икономическа парична система посредством конкуренция.
