В тази книга, посветена на Достоевски, се разглеждат НЯКОИ аспекти на проблемите, които неговото творчество поставя пред изследователя математик. Те представляват безспорно предизвикателство и се нуждаят от съответните отговори. Известни са хиляди изследвания и тълкувания на творчеството на великия руски писател през последните 150 години. Техните автори са обикновено философи, литературоведи, психолози, русисти - с една дума, достоевсковеди. Постарал съм се да намеря една по-различна гледна точка и да споделя своите възгледи по някои от будещите многолетен интерес въпроси.
Достоевски поставя много проблеми пред читателя и всеки намира по нещо у него, което най-малкото го впечатлява, но може и да го порази, и да го доведе до сериозен размисъл върху вековечните проблеми на битието - за доброто и злото, красивото и красотата, за волята и свободата, за вярата и атеизма. Съзнателно съм оставил настрана тълкуванието на емоционалните моменти и неговия дълбок психологизъм. Съсредоточил съм се (главно) върху предизвикателствата, които Достоевски поставя пред математика, пък и пред всеки ценител на неговия гений с "природоматематическа" нагласа. Интересувам се от философското и логическото обяснение на творчеството му. Става дума за онези страни от неговите произведения, които допускат такова разглеждане (за "евклидовия" и "неевклидовия" ум, за възможностите на логиката, за аксиоматиката и по-специално за успоредните прави и т.н.). Безспорно интерпретирането и тълкуването на повдигнатите по-горе въпроси изискват използването на средствата на математическата логика. Щом има логика, значи има и философия.
Из „Предговор”
