Ръкописът на тези Изследвания беше готов още през април 2003 година (семейства: Bombycillidae, Cinclidae, Troglodytidae, Muscicapidae, Aegithalidae, Certhiidae, Remizidae, Oriolidae) и май 2004 година (семейства: Alaudidae, Hirundinidae, Paridae), като част от подготвящия се трети том на „Фауна на България - Птици". За голямо съжаление, по различни причини издаването му се забави, като се наложи събраните от мен материали да бъдат публикувани в настоящата монография. Тя включва семействата: Чучулигови - Alaudidae, Лястовицови - Hirundinidae, Копринаркови - Bombycillidae, Гурлювцови -Cinclidae, Орехчеви - Troglodytidae, Мухоловкови - Muscicapidae (едно доста сюжно, обемно и трудно за разработване семейство), Дългоопашаткови -Aegithalidae, Синигерови - Paridae, Дърволазкови - Certhiidae, Торбаркови -Remizidae и Авлигови - Oriolidae.
Подреждането на семействата е съгласно систематическия списък на Howard, Moore (1980). В характеризирането на по-големите таксони са използвани сведения от трудовете на Дементьев (1937); Дементьев, Гладков (1954); Портенко (1954, 1960); Cramp (1988, 1992); Cramp, Perrins (1993), Glutz von Blotzheim, Bauer (1988), Snow, Perrins (1988) и други източ-
Основният материал от Изследванията е изложен във видовите и подвидовите очерци. В определена степен те отразяват нивото на знанията, натрупани до момента по конкретните таксони. Очерците за различните птици не са равностойно разработени. Това е съвсем естествено, тъй като не всички родове, видове и подвидове от нашата орнитофауна са еднакво изучени и събраните за тях данни съществено се отличават в количествено и качествено отношение.
През втората половина на 20 век и в началото на 21 век българската орнитофауна е обогати с много нови видове. Ако до 1950 г. в България имаше 315 вида птици (Патев, 1950), то към 1 януари 1990 г. те нараснаха до 399 вида, към 1 януари 1997 г. - до 409 вида, а към 1 януари 2003 г. - достигнаха 428 вида птици (Nankinov, 1992,1998, 2004).
Уверен съм, че монографията ще даде съществен тласък, ще помогне за по-интензивното, целенасочено проучване на българската природа и надявам се ще стане стимул за отпечатването и на трети том на „Фауна на България - Птици".
Проф. Димитър Нанкинов
|
