Америка - оная обетована земя, Любен Каравелов, Литературен форум, Денница, 2012

Америка - оная обетована земя

Автор: Любен Каравелов
Раздел: Българска литература /края на ХІХ - средата на ХХв./, Пътеписи, публицистика и есеистика
Издателство: Литературен форум, Денница
Народност: българска
ISBN: 9789548701662
първо издание, 2012 год.
твърди корици, 256 стр.
Цена: 12,00 лв

Встъпителна студия и съставителство Йордан Палежев

„Америка...“ – тема, потулвана още от времето на Каравелов (1834-1879). Останала задълго и табу.
А присъства неизменно в неговите вестници.
Подхваща я в най-важни моменти.
В програмната статия на „Свобода“, проследявайки съдбата на мнозина европейци: „...ние видиме, че хиляди люде се преселяват ежегодно в Америка. И защо? – Да търсят лична и национална свобода.“
В навечерието на френско-пруската война, когато сформираният в Женева Централен комитет за мир и свобода отправя писмо до поробените народи на Изток. Отговорът на Каравелов е: „Българите искат свобода, и свобода пълна, свобода човеческа, свобода американска.“ А по време на войната известява: „Северо-американският посланик при Берлинския двор добил от своето правителство заповед да забележи на Пруското правителство, че то се бори с Наполеона, а не с французкия народ.“
В статиите на Каравелов американският свещеник е „и учител, и съдия“ и в своите проповеди не противопоставя естествените науки на Христовото учение, с което подпомага народното развитие. Подготвя се Програмата на БРЦК, в която изповядваната форма на управление е Федерация, и председателят Каравелов пояснява високо в своя вестник: „...по образеца на Североамериканските щати или по образеца на Швейцария“.
То е като рефрен в неговата публицистика.
Първият брой на вестник „Независимост“ за 1873-74 година е белязан с началото на пространния очерк „Георг Вашингтон“.
Още от престоя си в Русия Каравелов неизменно се позовава на Джон Дрепер – англичанина, „новия историк“, заминал отрано и създавал своята наука в условията на позивистична, прагматична Америка. Французин, свързан с Америка, е също негов авторитет: Едуард Лабуле, автор на тритомната „Histoire des États-Unis d'Amérique“, 1854, и на идеята Франция да дари на Ню Йорк Статуята на Свободата. Двама са русите, цитирани най-често в списание „Знание“: Едуард Цимерман и Александър Лакиер, описващи живота в Новия свят при неизбежните сравнения с руската действителност.
В обширна статия „За доисторическите времена“ редакторът отделя подобаващо място за „индейците – северо-американските ловджии“ и изказва почит към писателя Купер (Джеймс Купър). Любопитни са и сведенията за златното богатство на Калифорния – по съвпадение там през 1876 г. се ражда Джек Лондон.

Очерците за Джордж Вашингтон, Бенджамин Франклин и Джанюариъс Макгахан, както и други текстове в настоящата книга, не са включвани в досегашните издания на писателя.