В нея доразвиват и намират своя завършек голяма част от героите и най-вече този на Георги Гривица. Именно в нея се разкрива и цялата му сила на изконен българин. Българин, който по родов завет, все коленичил пред племето да стои и все в едно с него да върви. Да продължава да вписва във времето летописната страница на рода Гривица.
Книга втора се отнася за периода, когато на практика в страната бавно и безвъзвратно се настанява безпътието. Време, сънно, бездвижно - безстремно. Такова го вижда, такова го и кръщава „Време без Стреме". Време на мъртвото вълнение - върти се и се надига вътре в душата.
