Книгата поставя на фокус творчеството на емблематични поети - Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Стефан Гечев, Иван Теофилов, Иван Динков, Христо Фотев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова в диапазона от края на 50-те години на XX век до началото на новото столетие. Девет литературни личности, които очертават ядрото на алтернативния канон в българската поезия от епохата на Народна република България. Книгата изпробва на различни описателно-интерпретационни равнища понятието алтернативен канон и подлага на анализационни изпитания неговата проблематична персоналистичност. В отделни проблемно-портретни студии се проследява неравното развитие на почерка при всеки автор, зигзазите на биографичната му траектория, изследвано е сложното постигане на алтернативите -самонадграждането в битка със средата и със собствените представи за литература, отърсването от политико-идеологически заслепения, преодоляването на капаните на цензурата, постепенното изработване на почерк, игнориращ изискванията на соцреалистическата критика... Алтернативният канон е разпознат от 60-те години на XX век насетне като относително видима норма за функциониране на текстови практики и авторски имена с изразена контраидеологическа и контракултурна насоченост спрямо доктрината на социалистическия реализъм.
